18:30 ч.

Филмът е равносметка на новата, отиваща си вече, "Епоха на дива жестокост" в която оцелявахме до днес. И като всички политически и стратегически опити в света и ние живяхме само до тогава, докато траеше ехото от гонга на времето, което проследяваше затихващата функция на нашата екзалтация. До този момент нито една идея, нито един нов ред не успя да разреши проблема на нашия и световния социален дисбаланс и справедливост.

Крайно време е да се справим с бъдещето. Може би, именно световният гамбит трябва да помисли как да си разполага пионките.

Във филма участват три поколения випускници на Военноморското училище. Най- старите са съвипускници на Никола Вапцаров. Всички те се борят за своето минало. Опитват се да докажат, че без тях ще оплетем конците. Не ми се иска да вярвам в това.

Другите са онези 20 годишни деца родени и живели по времето на комунизма. Съмненията при тях започват да се умножават. Вярата им е изчезнала.

Третите са родените по време на демокрацията пак 20 годишни. Те се борят за своето бъдеще.
Вапцаров стои пред всички тях безмълвно и очаква отговор на своя въпрос: " Какво ще ни дадеш историо?" Ще наведем ли покорно глави пред голямата криза или ще вдигнем глава пред Историята с ново решение за нашето оцеляване.

Усещам пламъка на младостта, с който искат да изпепелят излишното. И не съдбата е виновна. Създали сме го самите ние.

Борбата е една и съща - за свободата на нашият дух. Иначе все ще стигаме до печалния извод на Вапцаров, че живеем като в "дълбоката бронзова ера".

Къде сме, кои сме ние, щом човекът, съзрял душите ни, отправя предупреждение към излъганото съвременно общество. В същото време поезията се явява като следовател и ние се изправяме на разпит пред съвремието. Този въпрос най -точно се формира в съзнанието на нашето съществуване. Явно е ,че за да изречеш истината е необходима смелост. Но нека уточним, не става дума за минали смелости или за смелост без адрес. Не става дума и за смелост, която проправя пътя на бъдещето. Смелост, която да бъде отправна точка за прескачане на несгодите на настоящето. Смелостта за хляба,който целуват на екрана.

Тази смелост непрекъснато извира при автора и настойчиво и безотказно се мъчи да помогне и да промие мътилката от мозъка на всеки, докоснал се до Вапцаровите стихове.